Не е вярно, че лекувало времето,
времето не лекува.
Мъката като жилите
със старостта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там
където болест няма..

Преди време намирах този стих за абсолютния израз на любовта. Тази, която е била истинска, но изгубена. Сега не се вписва в душевното ми разположение. Твърде е песимистично, израз е на една зависимост от емоция и човек, които принадлежат към миналото. Или на каквато и да била друга зависимост, която понякога даже бъркаме с любовта.
Друго е любовта, която остава в сърцето,дори и след раздялата. Топъл спомен е, подреден внимателно на най-видното място в килерчето на сърцето. Става ти хубаво и светло, когато го извадиш и поотупаш от прахта. Свежо чувство е, вече няма такава болка, каквато в началото. Така,че може би лекува времето. И така е по-добре. Мъдростта така се придобива. Времето просто дава цената на нещата.Много значимите остават да живеят, но не причиняват болка. Болка може да причини само егоцентризма на чувството, когато не е изживян.
Освен това, животът е не само минало, нито само настояще и бъдеще. А всички взети заедно. Както и животът е в абсолютното бъдеще, наречено "вечност". Бог ни откри тази истина, да си я припомним преди Рожедство. Такъв оптимизъм, надежда и вяра лъхат от едно стихотворение, което бих поставила тук, в противовес на това на Е.Дикинсън. Писано е от неизвестен за мен ученик, публикувано беше едно време в "Средношколско знаме":

Ще свърши тялото ми своя път
и може би ще бъде есен.
Листата плавно ще ръмят
в акордите на някакъв оркестър..
И аз ще оживея в този ден,
ще тръгна бавно по листата,
прекрасен,чист, освободен
от робството и свободата.

Иначе, между житейската болка и вечността, да съхраним една жизнеутвърждаваща любов от настоящето, която да бъде мост между тези два бряга:

         Когато си

в мъглата на очите ми                                          и в слънчевия диск на утринта,          и стъпките ти          дръзко и навсякъде,          обходили са моята душа;            когато имам          утре и завинаги,          а вчера плаче          някъде в нощта;          когато днес е          малко като приказка-            не се чуди защо          защо СЕГА,          не казвай,          че не вярваш          на измислици-            измислена е                   цялата земя.

 

      

В същност, кое е най - важното? Не разбрах.

"Времето просто дава цената на нещата.Много значимите остават да живеят, но не причиняват болка. Болка може да причини само егоцентризма на чувството, когато не е изживян."
Също и за любовта, която остава в сърцата дори и след раздялата. Това е доказателството, че наистина е било (и е ) любов.

Весели празници, щастлива и успешна Нова година!

Любовта и животът завинаги.